Ковачевица - Село Ковачевица

Село Ковачевица е разположено в поречието на река Канина (Кървава река), заобиколено от високите дъбрашки ридове в югозападния дял на Родопите. В този планински район на Югозападна България в живописната долина на Канина се намира единственият път, който води към град Гоце Делчев и долината на река Места. Ковачевица се намира в Благоевградска област, като е част от община Гърмен. Най-близкото населено място е Горно Дряново, което е на 5 километра. От тук град Гоце Делчев се намира на разстояние от 24 км.

Още една транспортна артерия се спуска от Огняново отвежда до селото-музей Ковачевица. То е безценна историческа забележителност, предимно защото е успяло да съхрани специфичната родопска архитектура от времето на Българското Възраждане. Селото представлява идеално място за културно-опознавателен туризъм и спокоен отдих сред традиционните родопски къщи. Ковачевица е отлична дестинация за планински и пешеходен туризъм през уикенда.

През 1623-1625г. и по-късно - през 1656г., българското население от околността търпи принудително помохамеданчван. Тогава българите, които не желаели да приемат исляма, напускат домовете си, като изоставят имотите си и близките си и намират спасение в по-високите и непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в землището на село Ковачевица, обширните пасища, мекия климат и откъснатостта от набезите на турците, благоприятстват заселването на бежанците. Именно по този начин се формира селото преди около 4-5 века. През 18 век в селото пристигат и българи от западна Македония. За това днес свидетелстват двете части на селото, горната „Банева“ и долната „Арнаутска“ махали.

През Възраждането Ковачевица е било просветителски и църковен център в Неврокопско. Уникален архитектурен паметник е църквата “Свети Никола” е построена през 1847 г. от прочутите ковачевски дюлгери с доброволния труд на населението. Турската власт обаче разпорежда тя да с е вкопае в земята, като се намира в ниската част на Ковачевица. През 1900 – 1912 година преди освобождението на селото, населението издига до самата църква четириетажна камбанария. Двете разнокалибрени камбани са отлети на място от прочутите горноброжденски майстори от събраните безвъзмездно от населението звънци и чанове, които майсторите претопили.

Около възникването на името на Ковачевица има една легенда. Тя гласи как след смъртта на изкусния ковач и дюлгерин Марко, жена му Гина поема съдбините на осиротялото семейство. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача. Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения и поставили началото на сегашното село Ковачевица.

Днес къщите в Ковачевица са все още почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Ковачевица е едно от най-известните и красиви български села, както и исторически и архитектурен резерват от 1977 г., подобно на Копривщица и Стария Пловдив.