Роженският Манастир
Роженският Манастир се намира до Мелник, като е най-голямата обител в пиринския край. Той е разположен на около 5 км. от този най-малък град за България, в ниските части на Пирин. От обителта се открива невероятна гледка към върховете на Пирин и Беласица, както и до популярните мелнишки мелове. Те представляват разположени около града пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинена почва.
В края на 16 век са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение.
През 17 век Роженския Манастир бива опожарен, но е възстановен в началото на 18 век. Църквата е изцяло завършена през 1732 г. Манастирът достига своя апогей през 19 век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност. Известният местен революционер Яне Сандански слага край на разцвета на манастира, когато със свои приближени завладява земите му. Гробът на Яне Сандански е близо до манастира.
Църквата на Роженският Манастир – Свето Рождество Богородично, впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Ранната история на манастира е забулена в мрак. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259-1282).
Роженският Манастир има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена църквата. Всички сгради са конструирани в различни периоди, като монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради са най-стари, още отпреди опожаряването през 17-ти век. Освен с добре запазените стенописи, Роженският Манастир е известен и със своите стъклописи и уникални дърворезби.
Както и други манастири, така и Роженският си има своя чудотворна икона-защитничка (на Дева Мария), която се пази в кивот в параклиса “Св. Св. Козма и Дамян”. Според преданието, иконата е едно от малкото копия от светено желязо, собственост на вдовица от Никея (Гърция).
Още интересни манастири.